Хроника на българо-германските отношения 1878 - 1900 г.

1878

13 юни
В Берлин е сключен Берлинският договор. След победата на руските и българските въоръжени сили над османските войски е създадено Княжество България с право на самоуправление под суверенитета на Османската империя. Източна Румелия, Македония и Тракия остават под османско господство, Добруджа е дадена на Румъния, а земите по долината на Морава - на Сърбия. Съгласно чл. 6 на Берлинския договор Великите сили изпращат свои консули в България.

1879

В Мюнхен е основано Българското студентско дружество "Шипка".

17 април
Велико Търново. По препоръка на руското правителство Великото народно събрание избира немския принц Александер Батенберг за български княз. (Батенберг управлява от 1979 до 1886 г.)

6 юли
Александер Батенберг е коронясан като княз Александър І.

12 юли
Между България и Германия се създават дипломатически отношения. Дотогавашният консул на Германския Райх, Флориан барон фон Тилау, връчва на княз Батенберг акредитацията си като генерален консул. (Точното название на германското представителство е "Генерално имперско консулство на Германия в България".)

1879-1899
Повече от 100 българи следват в Лайпциг медицина, филологически науки, история и др.

1881

9 май
Търновската конституция е суспендирана с цел князът да получи извънредни правомощия. Райхсканцлерът на Германия Ото фон Бисмарк спечелва подкрепата на европейските Велики сили за намеренията на Батенберг.

1882

В Габрово е построена първата фабрика за вълнен текстил с германско техническо оборудване, произведено от фирмата "Хартман" в Кемниц. Във фабриката работят 10 габровци и един немски майстор.

1882-1883

Българският езиковед Александър Теодоров-Балан заминава за Лайпциг, за да продължи при Август Лескин изследванията си в областта на лингвистиката, започнати в Прага.

1885

6 септември
Съединение на Източна Румелия с Княжество България. Българската буржоазия изгражда тесни връзки със стопанството, администрацията и армията на Германския Райх.

1887

По инициатива на германци от близкото обкръжение на княз Александър І. Батенберг в София е основано Немско училище. То затваря врати през 1918 г., когато по указания на Антантата всички германци трябва да напуснат България.

27 юли
Велико Търново. Великото народно събрание избира германския принц Фердинанд Сакс-Кобургготски за български княз. (Фердинанд управлява до 1918 г.)

1888

Българският етнограф, фолклорист и бъдещ народен представител и министър на просветата проф. Иван Д.Шишманов защитава хабилитационен труд в Лайпцигския университет.

1890

Есента на 1890 Дойче Банк отпуска третия си заем за България след лична намеса на генералния директор Георг фон Сименс. Българското правителство се задължава незабавно да започне преговори за решаване на спорните въпроси между България и Източните железници.

1892-1898
Българският поет Пенчо Славейков (1866-1912), член на Българското книжовно дружество, следва философия и литература в Лайпциг, където попада под влиянието на немската идеалистическа философия и формалистична естетика. В първата му стихосбирка (1888) се чувства влиянието на Хайне. Славейков превежда немска лирика и издава сборника "Немски поети" (1911). Предложен е за Нобелова награда, но смъртта му изпреварва събитията.

1893

Генералният консул на Германия в София поема представителството на руските интереси в Княжество България.

1896

Германия е на пето място между външнотърговските партньори на България.

1899

Лайпциг. Гаврил Илиев Кацаров, български специалист по древна история и директор на Археологическия музей и Археологическия институт в България, завършва класическа филология и антична история в Лайпцигския университет.