За един Европейски съюз на стабилност

Увеличаване на снимка (© REGIERUNGonline/Chaperon)

За един Европейски съюз на стабилност

В четвъртък депутатите в германския Бундестаг приеха с голямо мнозинство разширения Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF). Това е една важна и правилна стъпка за преодоляване на дълговата криза. Тя е също така сигнал за доверие към нашите европейски партньори. Има обаче още много работа. Настоящата криза е най-тежкото изпитание за Европа през последните шейсет години. Много хора се безпокоят. Това безпокойство е напълно разбираемо и политиката трябва да погледне сериозно на него.

При всички неприемливи страни на кризата обаче не бива да ограничаваме погледа само върху кризисния мениджмънт. Един такъв стеснен поглед би пренебрегнал фундаментални интереси на Германия от обединението на Европа: Европейският съюз е на първо място политически проект. Наши собствени германски интереси правят тази Европа толкова ценна за нас. Европа продължава да бъде основа за германската външна политика, защото сигурността и мирът на Германия са гарантирани само акосме интегрирани в Общността. Европа и нейният вътрешен пазар остават също така фундамент за нашето благосъстояние. Днес към това се прибавя и фактът, че само като единна Европа можем да направим така, че нашият глас, нашите интереси и нашите ценности да бъдат чути в рамките на един нов, глобален световен ред.

Тъй като ние, германците, и в бъдеще няма да можем без Европа, трябва да дадем своя принос, за да сложим в ред нашия общ европейски дом в Еврозоната. По отношение на тази мащабна задача навлизаме в неизследвана област. Привидно прости решения като например „еврооблигациите“ не са полезни, защото те изпускат същината на проблема. Една дългова криза не може да бъде преодоляна като се улесни трупането на дългове. Вместо това е важно да се тръгне по път, който води към истински съюз на стабилност.

Четири точки са от решаващо значение:

Първо, икономическите и финансови политики трябва да бъдат координирани по-тясно. В държавите от еврозоната трябва да се създаде една обвързваща култура на бюджетна дисциплина. Тук под натиска на кризата станаха мислими и възможни много неща, които само преди година се считаха за немислими. Фискалната дисциплина не е немско хоби, а е от общоевропейски интерес. Залагането на национални дългови спирачки в конституциите на страните от еврозоната междувременно се ускорява в много държави от еврогрупата. Одобреното току-що от Европейския парламент укрепване на Пакта за стабилност и растеж също е важно. „Европейският семестър“, чрез който Европа получава по-големи права за запознаване с националните бюджети, трябва бързо да доведе до поемане на повече задължения.При това не бива да правим грешката да разглеждаме политиката и пазарите като врагове. Правилният път по отношение на регулаторната и европейската политика е да се възползваме умно от дисциплиниращите сили на пазарите, за да насочим правителствата от еврозоната към устойчива бюджетна политика.

Второ, трябва да дадем на Европа финансовата конституция, от която тя се нуждае. Към това спадат подходящите стимули за големи инвеститори, за да ги подтикнем към повече далновидност и по-малко вредни крайности. Финансовият пазар все още не е достатъчно добре ограден: Необходими са ни солидни, разчетени поне на европейско ниво правила за собствения капитал на финансовите институции, както и засилен банков надзор. Само по този начин може да се предотвратят бъдещи финансови балони и дългови кризи. Изграждането на независима европейска рейтингова агенция също трябва да се форсира.

Трето, ако няма растеж, културата на стабилност остава в дългосрочен план безрезултатна.В рамките на стратегията за по-голяма конкурентноспособност в Европа следва при предстоящите преговори за бюджета на ЕС за периода 2014-2020 осезателно да пренасочим средствата: повече инвестиции в образование, изследвания, инфраструктура, по-малко в субсидиране. Тези преговори ще бъдат всичко друго, но не и леки, но ако се отнасяме сериозно към конкурентноспособността на Европа, трябва да вървим по този път последователно.

Четвърто, за да прекъснем спиралата на задлъжняването и да изградим пътя към истински съюз на стабилност, предприетите досега стъпки не са достатъчни. Трябва да засилим Пакта за стабилност още в посока автоматични санкции. Преди всичко обаче трябва да придадем истинска сила на принципа, че солидарност и солидност се обуславят взаимно. Правата за наблюдение и даване на препоръки не са достатъчни. Държави, които в бъдеще искат да се възползват от солидарността на спасителния чадър, трябва в този момент да предоставятна европейско равнище обвързващи права за намеса в решенията относно бюджета.

Една промяна в европейските договори би била най-ясният път към постигане на по-голяма бюджетно-правна ангажираност и гарантиране на принципното включване на институциите на ЕС. Трябва да преодолеем дефицитите в структурата на Договора от Маастрихт от 1991 г. Това е една мащабна задача. Но опитът ни от последните две години показва, че сега е фундаментално необходимо да се захванем с нея.

Ако въпреки кризата времето за една такава стъпка все още не е назряло за всички, тогава страните от еврозоната трябва да тръгнат първи, например в рамките на международен договор. Целта при това би трябвало да бъде в последствие да пренесем такъв договор в договорите за ЕС, така, както в миналото успяхме да направим при Шенгенското споразумение за свобода на пътуването. Едно е ясно: можем да напредваме успешно само ако отговорим убедително и на въпроса за демократичната легитимация.

В кризата има и шанс. Европа е възниквала на етапи и досега от всяка криза сме се учили. Това би трябвало да ни окуражава. Можем да спечелим много неща. Ако засилим еврото като световна резервна валута, това ще ни даде огромни предимства в глобалната конкуренция. Преди всичко трябва да видим голямата картина отвъд неудобствата на кризата: В света от 21-ви век с нови, стремящи се към възход силови центрове ние можем да се наложим само ако въведем ред в нашия собствен европейски дом. Дебатът за пътя към съюз на стабилност и нов вътрешен ред в Европа отвъд кризисния мениджмънт трябва да започне сега.

(Публикувано в Зюддойче Цайтунг на 1 октомври 2011 г.)