Преглед на българо-германските културни отношения

Българо-германските културни отношения са традиционно тесни и многостранни. 

Интересът за културен обмен с Германия,  за научно сътрудничество и изучаване на немски език в България нарасна значително след политическата промяна през 1989 г. От друга страна тази политическа промяна направи възможно германските заинтересовани лица и институции на различни нива да вземат участие в изграждането на културните връзки с България.

С влизането в сила на двустранната Културна спогодба на 13. август 1997 г. бе създадена важна основа за по­-нататъшното разширяване на културните отношения. През март 2000г. Спогодбата бе допълнена от българо-германската училищна Спогодба и двустранната Спогодба за изпращане на преподаватели в България.

Настоящият преглед съдържа само някои примери за широкообхватните българо-германски културни отношения. Акцентът е върху инициативи, които се провеждат по поръчение на Федералното правителство или на друго институционално ниво. Успоредно с тези организации и институции в Германия и България в създаването и поддържането на българо-германските културни отношения взимат участие голям брой частни инициативи и много граждани от двете националности - често с голям личен ангажимент. Само благодарение на тях институционалната рамка се изпълва с живот.

Една от най-важните институции в българо-германския културен живот е Гьоте-Институт в София. В рамките на културно-политическата си програмна дейност Гьоте-Институт организира ежегодно многобройни прояви в областта на литературата, театъра, филмовото изкуство, музиката, приложното изкуство и фотографията. За изложбите и прожекциите се канят редовно германски ансамбли и хора на изкуството, които представят разнообразната картина на културния живот в Германия. При осъществяване на програмите Гьоте-Институт сътрудничи тясно с Културния отдел на Посолството. Другите две основни области, в които работи Гьоте-Институт са езиковото обучение и библиотекарската дейност.

Българо-германските връзки между висши учебни заведения се разшириха значително след 1989г. Най-важният партньор от германска страна е Германската служба за академичен обмен (DAAD). В момента DAAD поддържа лекторати в четири български университетa: в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Техническия университет София както в университетите във Велико Търново и Шумен. Германските лектори преподават специализирани предмети на немски език и консултират студентите и ръководствата на висшите училища по въпроси на следването с оглед на германските условия за висше образование. 

През изминалите години се развиха и преките партньорства между български и германски университети. В момента съществуват над 100 договорно уредени сътрудничества между висши учебни заведения от двете страни.

Във връзка с това трябва да се изтъкне започналото през 1990г. подпомагане на Факултетта за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт (ФаГИОПМ) към ТУ София от страна на ДААД. ФаГИОПМ предлага две основни специалности: по машиностроене и по информатика, както и една специализация (за 4 семестъра) по икономика. В рамките на сътрудничеството с двата германски партньорски университета, ТУ Брауншвайг и ТУ Карлсруе, ежегодно се провеждат програми за квалификация и обмен, изпращат се германски преподаватели, оказва се подкрепа при модернизиране на оборудването. Преподаването се извършва на немски език по учебни планове на германските партньорски университети. След успешно полагане на държавен изпит абсолвентите на ФаГИОПМ получават двойна (германска и българска) диплома.

През 2002г. в рамките на Пакта за стабилността за Югоизточна Европа в градовете Русе и Гюргево (Румъния) бе открит Българо-румънски междууниверситетски европейски център (БРМУЕЦ) . Четирисеместриалната програма по Европеистика (в гр. Русе) и тази за икономическа информатика (в гр. Гюргево) се подпомагат от Университета в Бон, от ТУ - Кемниц и от Европейския университет "Виадрина" във Франкфурт на Одер. Обучението се провежда на немски и английски език като третия семестър студентите провеждат в Германия. Предпоставка за приемането в тези специалности са  езиковите познания и бакалавърска степен в някоя от хуманитарните или социалните специалности. За студенти от Югоизточна Европа има възможност за получаване на стипендии.

Създаденият през 2002г. Център за германски и европейски изследвания (ZEDES) се основава на дългогодишно партньорство между СУ "Св. Климент Охридски" и Университета на Заарланд в Заарбрюкен. В Центъра се предлагат специализации на немски език по икономика, право, политика и медии, а така също и по културология. При тях се поставя акцент особено на Германия и Европа.

Химикотехнологичният и металургичен университет в София предлага чрез партньорство с ТУ Хамбург-Харбург също една немскоезична специалност - Химично инженерство със степен магистър и бакалавър.

В СУ "Св. Кл. Охридски" към Югоизточноевропейски медиен център в сътрудничество с Европейския университет "Виадрина" във Франкфурт на Одер се провежда специализация в областта на медиите под формата на задочно обучение.

Германското изследователско дружество (DFG) и фондация Александър фон Хумболт отпускат годишно голям брой стипендии на български учени за информационни и изследователски престои в Германия както и подкрепят германо-­български научни проекти. Освен това DAAD предоставя годишно около 100 стипендии за следване или изследователска работа в Германия в различни сфери на науката за български студенти и учени.

Германското училище София, Немската гимназия „К. Гълъбов“ (полага се немска матура) и мрежа от 23 училища с Германска езикова диплома (училища, в които при завършване се получава Германска езикова диплома) се подпомагат финансово от Федерална република Германия и предлагат на учещите немски език висококвалифициран достъп до немски език. Гьоте-Институт предлага многобройни езикови курсове. Освен това съществуват различни програми с езикови курсове, като напр. Програмата Европейска мрежа Немски език за висши министерски чиновници от страни на ЕС.

Сътрудничеството при провеждането на съвместни прояви и проекти в областите музика, театър, танц и изложби се интензивира след политическата промяна в България. Най-вече успяха да се развият много директни контакти между хора на изкуството от двете страни. Германското посолство и културните посредници (напр. Гьоте-Институт) подпомагат гастроли и изложби на германски представители на изкуството в България и на български творци в Германия.

В областта на младежкия обмен, успоредно с многобройните частни инициативи, Посолството подкрепя финансирани от общините и държавата младежки проекти и проекти за следдипломна квалификация, като например Програмата за обучение на специалисти за работа с младежта и социални работотници. Множество програми за младежки срещи  на отделни инциативи, като напримерна  дружеството "Youth for Understanding", ежегодно се посрещат с голям интерес от страна на младежи от България и Германия.

От април 2001г. Институтът за международно сътрудничество на Германския съюз на народните висши училища откри свой офис в София (виж адреси). Германският съюз на народните висши училища провежда множество проекти за квалификация на учители по немски език, за обучение и квалификация на безработни, както и специализации в областта на мениджмънта в сътрудничество с обществото "ЗНАНИЕ" в рамките на образованието за възрастни .

Като пример за българо-германския литературен обмен тук трябва да се спомене сътрудничеството между Дома на изкуството Еденкобен с град Пловдив. В рамките на този съвместно финансиран проект се дава възможност на млади германски писатели да се запознаят със страната и хората и да представят своите впечатления от България под формата на книга.