Виното на Мартин Лутер

„То е благословено“, казва Мартин Лутер в един от разговорите на маса. Реформаторът обича да пие – и се оплаква, когато виното не е добро: „Вината, които идват от Рейн и от други места, се развалят от превозвачите.“ Лутер го получава като подарък от князе, произвежда го сам или просто си взема бъчви от избата на кметството на град Витенберг. „Аз също пия“, признава Лутер, което не му пречи все пак да се опитва да предпази други от страстта към пиенето. „Не трябва обаче всеки да прави като мен, защото не всички имат моите неволи.“

Безспорно е, че Лутер и неговите събеседници по време на разговорите на маса са изпразвали цели бъчви, което не е било нищо необичайно предвид лошото качество на водата през 15 и 16 век. Но кое вино е харесвал особено много Реформаторът преди 500 години, е по-трудно е да се каже. Самият Лутер говори за Reinfal. Дали при това се касае за сорт грозде или за обозначение на произход, не е ясно. Негови съвременници пишат за рейнско вино, франконско или елзаско вино. Тук вече става ясно, че някога важни са били произходът или качеството, а не определен сорт, напр. „Ризлинг“.

И все пак учените и историците се опитват да разберат какво е растяло преди половин хилядолетие в лозята – вероятно в т. нар. смесени масиви, където са отглеждани безразборно смесени различни винени сортове. Der Wein Martin Luthers Увеличаване на снимка (© Joachim Schmid/dpa) Сигурно по времето на Лутер са познавали сортовете „Мускателер“ и „Гутедел“, които се отглеждат и днес, обяснява Ерика Маул от института „Юлиус Кюн“ на Федералния изследователски институт за културни растения близо до Ландау в Пфалц. Други стари сортове със звучни имена като Süßschwarz, Hartblau и Möhrchen сега отново са включени в асортимента за засаждане на Института по лозарство (Institut für Rebenzüchtung).

По думите на Томас Ридл, чието хоби е историята на виното, имало малко, но разрастващо се поле на дейност, което се занимавало с историческите сортове лози. „Те вече имат добър вкус“, смята Ридл и препоръчва Gänsfüßer, Tauberschwab и Hammelshoden. Заедно със съмишленици той вече е пробвал сорта Heunisch от различни производители и е направил сравнение. „Лозарите обаче тепърва трябва да събират опит с различните сортове в лозовите масиви.“ Други, като например Ернст Бюшер от Германския институт по лозарство и винарство (Deutsches Weininstitut), са по-резервирани спрямо старите сортове лози – поне по отношение на вкуса. „Мисли се, че те може би не са изчезнали случайно.“

Според Ернст Рюл от Института по лозарство към Висшето училище Гайзенхайм било логично, че някога виното не е било толкова ароматно както днес. „Тогава за лозарите е било важно производството да е сигурно и лозите да са устойчиви.“ Все пак според него е чудесно, че интересът към историческите сортове лози нараства. „Тези хора виждат културното наследство не само в стари замъци и дворци, но и в хранителните и питейните навици.“ Според Рюл това движение е част от все по-честото обръщане назад към традициите.

Днес в Германия над половината от лозовите площи се заемат от четири сорта – „Ризлинг“, „Мюлер-тургау“, „Шпетбургундер“ и „Дорнфелдер“. За да може все пак да се осигури голяма генетична вариабилност, институти като този в Гайзенхайм или в Гайлвайлерхоф поддържат голям сортов набор със стотици различни сортове. Те обаче ще бъдат запазени само ако хората имат усещане за важността им, казва Рюл. „Иначе, когато парите станат недостатъчни, ще дойде някой икономист и ще каже: Те само стоят тук, струват скъпо, а ние не можем дори да ги продадем.“

Специалистът по усъвършенстване на лозите Улрих Мартин от института „Гундхайм“ в Райн-Хесен отглежда в момента хиляди резници, за да може винарите отново да засаждат масиви с исторически сортове лози. Той вече е успял да спечели за каузата между 20 и 30 клиенти. „Според мен това е един много вълнуващ проект“, казва той. Естествено това била само една ниша на пазара на лозаро-винарски продукти – касаело се обаче за биоразнообразие и регионална идентичност. Мотото гласи: Колкото по-голям е генетичният фонд, толкова по-ценно е за култивирането. „Всеки лозар, който се включи, е пазител на една почти загубила се лозарска култура.“

В качеството си на заместник-директор на Държавния учебен и изследователски институт (днес DLR) в Нойщат ан дер Вайнщрасе Фриц Шуман още преди много години е засадил стария сорт Gänsfüßer – „като културна рядкост“, както казва той. „В лоши години е трябвало да се пие така, както бог го е създал: като силна бира“, казва Шуман. Това сигурно е важало и за виното, което Лутер е пиел, мисли Шуман, който днес е вицепрезидент на Дружеството за история на виното. Тогава виното е съдържало алкохол, но в по-студени години по-скоро по-малко. То също така е покафенявало бързо и вкусът му е добивал нотки, дължащи се на окисляването, както е при шерито или портвайна.

По времето на Лутер се е появил обичаят да се опушват бъчвите със сяра, за да се предотвратява окисляване. Но реформаторът смятал това за безсмислено. „На сватба доктор Мартинус пиеше вино от опушени със сяра бъчви и ядеше развален хляб. После подхвърляше: Сега ни свикват със сярата и катрана, за да може в ада да ги понасяме по-добре“, пишат неговите ученици. Въпреки всички описания на Лутер като гуляйджия, за Реформатора било важно да се консумира с мярка, да се общува с радост, обяснява Щефан Райн, директор на фондация „Luthergedenkstätten“ в Саксония-Анхалт. Ето как негови ученици предават думите на Реформатора от разговори на маса в една хвалебствена песен за него: „Хлябът подсилва сърцата на хората, но виното ги прави весели.“

German Protestant Church Congress On Its Way

German Protestant Church Congress On Its Way